Glampire's

Напротив много си добра, не се съмнявай. Понеже не искам да отварям нова тема се надявам да нямаш нищо против да постна тук един мой разказ. Не е кой знае какво,ама все пак...Само да не те откажа като видиш дължината.Краят е претупан, то се забелязва. И още нещо - предполагам, че ще се сетите откъде идва фамилията Ноулс

Процесът
Когато часовникът удари 6 часа сутринта, Еди Ноулс се събуди
,мислейки за тежкия ден ,който го очакваше. Еди беше 25 годишен млад мъж, който работеше в малка адвокатска кантора на един километър от дома му. След дълги години, прекарани в местното сиропиталище , Еди се беше научил да разчита само на себе си и имаше трезва преценка за заобикалящия го свят. Болката, самотата, а понякога дори и отчаянието продължаваха да го преследват и днес ,но той беше толкова свикнал с тях ,че дори ги предпочиташе пред шумните компании на разхайтените му връстници.
След като се разсъни и закуси , Еди Ноулс се отправи бавно към кантората си. Не обичаше прашните и напоени с бензин улици, затова ставаше по-рано и се разхождаше бавно преди целият хаос да го върне към реалния живот.
И днес, както обикновенно, той се отби да близката будка , за да си купи вестник. Това се беше превърнало в ежедневен навик, пък и работата му изискваше да е информиран. Когато приближи кантората, той набързо поздрави един свой колега и се отправи към кабинета си. Отключи вратата и се запъти към бюрото.Върху него лежаха папки с различни дела и графикът му за седмицата. Еди хвърли бърз поглед върху тях и седна замислен. Понякога се чудеше дали беше добър за тази професия, защото напълно осъзнаваше отговорността си. Често се налагаше да взима решения, които не винаги се оказваха правилните. Еди въздъхна и погледна часовника си, оставаше около час до срещата с първия клиент. За да убие скуката и терзанията си, той се загледа във вестника с надеждата времето да мине по-бързо. Но щом видя огромните букви на първата страница, очите му се разшириха от ужас. Та това беше той ... – колко време го беше търсил ,но опитите му винаги бяха неуспешни. Чертите ,лицето ,очите ... Без съмнение беше той ... След като се успокои , Еди Ноулс започна да преосмисля прочетеното отново и отново – знаеше какво трябва да направи. Набързо проведе телефонен разговор с шефа си и го уведоми ,че взима отпуск , след това се обади на редакцията във вестника и поиска адреса на мъжа от статията. Наложи се да дава обяснения защо, но Еди беше убедителен и скалъпи набързо история на която служителите лесно повярваха.
Нямаше време за губене. Пред кантората се бяха наредили дузина таксита. Еди бързо се качи в едно от тях и продиктува адреса. За пореден път имаше задръстване, но това позволи на Ноулс да събере мислите си и да обмисли как да действа. Потънал в размисли, той не усети кога таксито паркира пред голяма бяла къща. С бързи крачки, Еди прекоси огромната градина, погледна надписа на вратата– Джей Нийл и позвъни. След 5 минути вратата се отвори и отвътре се показа около 45 годишен строен мъж, с дълга къдрава коса. Да, той беше ... Очите на мъжа бяха изпълнени с тъга и огорчение, лицето му беше пребледняло и той едва се крепеше на слабите си крака...
-Позволете ми да се представя – Еди Ноулс. Бихме ли могли да поговорим?
Мъжът кимна с глава и мълчаливо го покани с ръка. Влязоха във всекидневната, а на пода, близо до камината, 2 малки деца редяха пъзел. Щом съзря непознатия, момиченцето попита :
- Какво става ,татко ? Нали няма пак да те отведат ?
- Деца, качете се горе. Всичко ще е наред.- с усилие се усмихна Джей Нийл, но тъгата в очите му беше очевидна.
Малкото момченце хвана сестричката си за ръката и послушно я поведе към втория етаж. Джей наблюдаваше всичко това с мъка и очите му се насълзиха от болка. След кратко мълчание той заговори :
- Е, очевидно не сте полицай... Не сте с униформа, нямаше патрулки ,белезници... Вчера се запознах и със затвора, давах показания ... Дори прекарах няколко часа там...- мъжът отново се усмихна с горчивина – Тогава за какво сте дошъл ? Не се ли страхувате да влезете в дома на престъпник, готов да посегне на собствените си деца ? Не прочетохте ли във вестниците и списанията що за чудовише съм ? Не ви ли предупредиха, че съм злодей ?
- Аз не вярвам в това.- прекъсна го Еди Ноулс – знам ,че не сте извършили това, в което ви обвиняват...Адвокат съм и съм готов да ви помогна.
Очите на Джей Нийл се впиха изпитателно в него.
- Откъде може да сте сигурен ? Няма доказателства за невинността ми, всичките улики са срещу мен. Нямам свидетели, освен децата, но всички мислят ,че ги манипулирам, бия и какво ли още не ... Аз съм безнадежден случай, по-добре се заемете с клиентите си. А аз ? Аз съм осъден много преди да бъда обвинен...-Джей отново млъкна. Ноулс следеше всяко негово движение и дума. За пореден път се убеждаваше, че в този жесток свят лудите бяха нормални, а нормалните – луди. Пред него седеше примера за човешкото благородство, но всички смятаха Джей Мърфи за особняк, а сега и за престъпник. След кратко настъпилото неловко мълчание, Еди проговори :
- Преди 10 години, когато още живеех в сиропиталището, често идваше един човек, но той не беше като другите. Помагаше на всички деца , разхождаше ги в зоологическата градина, носеше им подаръци, грижеше се за храната и обеклото им. Тогава той беше млад и имаше всичко, за което някой можеше да си мечтае. Беше изплувал от бедността, работата, в която той беше перфектен, му доставяше удоволствие и доходи, беше обичан от всички ,но не забравяше откъде е тръгнал. Идваше в сиропиталицето не за да привлича внимание , а защото наистина беше съпричастен с болката на другите и му харесваше да доставя радост на децата. Веднъж, едно от тях се оказа в тежко състояние, нуждаеше се от спешна опереция, която не беше по възможностите на сиропиталището. Тогава той се обади на своя личен лекар да потърси най-добрия хирург за нужната опереция. Не щади средства и любов и благодарение на неговата намеса то оцеля. Но той не престана с това – всеки ден идваше да проверява лично състоянието му... Сега това дете седи пред вас и ако му позволите ,то ще бъде безкрайно щастливо да ви помогне ... – очите на Еди Ноулс бяха плувнали в сълзи...
Джей Нийл въздъхна дълбоко, направи опит да се усмихне, но целят стрес се отразяваше с пълна сила върху него физически и психически. Той затвори очи за секунда, кимна мълчаливо и подаде ръка на бъдещия си авдокат.
Дните се нижеха бавно за Джей и бързо за Еди Ноулс. Джей искаше нещата да приключат по най-бързия начин, за да се сложи край на кошмара му. С всеки изминал ден той слабееше и здравето му се влошаваше. Ежедневно пред къщата му се събираха любопитни минувачи, жадни за зрелища, които крещяха настървено срещу него и блъскаха с юмруци по вратата. Джей гледаше всичко това с пресъхнали от сълзи очи и се молеше за справедливост. Въпреки ,че не знаеше как ще приключи всичко това той се стараеше да скрие болката от децата си – разказваше им приказки, прекарваше цялото си време с тях и им пееше ... Децата обичаха гласа му – толкова прекрасен и ангелски ,а и за самия Джей музиката беше лек и спасение...
Еди Ноулс работеше повече от всякога – търсеше свидетели, преглеждаше документите и обвинението, и се подготвяше за предстоящото дело. Въпреки, че беше сигурен в невинността на Джей Нийл, Еди осъзнаваше ,че ще е изключително трудно да спечелят. Свидетелите, скалъпеното обвинение, хората – всичко беше против клиента му. Той обикаляше из целия град, проучваше всеки детайл и се срещаше с хора, които бяха в състояние да преобърнат нещата в тяхна полза.
Колата на Еди Ноулс паркира пред голямата бяла къща, той позвъни на вратата и след малко Джей Нийл му отвори. И двамата бяха облечени в костюми ,но бяха напрегнати и почти не разговаряха.
- След малко трябва да тръгваме, за да не закъснеем – Еди погледна часовника си. – Готов ли си ?
- Да.Най – сетне се вижда краят. След малко се връщам.- промълви тихо Джей. Той стана от дивана и се отправи към съседната стая, където бяха децата му. Джей отвори вратата и се усмихна – те бяха заспали. Той се приближи до креватчетата им и ги целуна. Осъзнаваше,че това може би е последният път, когато ги вижда и буца заседна в гърлото му ... Очите му се насълзиха , той ги погледна още веднъж и след това отиде отново при адвоката си. Еди очевидно усети какво мъчи Джей Нийл и каза :
- Всичко ще бъде наред... Но все пак ако се случи нещо, те ще са в добри ръце.
Джей избърса с ръка сълзите си и поромълви :
- Да вървим.
Пред съдебната зала се бяха струпали хиляди жулналисти, които се блъскаха в тълпата ,за да могат да интервюират обвиняемия. Други, дошли, за да зяпат злорадстваха, крещяха и хвърляха предмети по Джей Нийл, а полицията се опитваше да въдвори ред. Джей едва успяваше да измине и крачка преди някой да го блъсне или преди някой нахален журналист да се изпречи пред пътя му.
- Господин Нийл, как ще коментирате заплахите на обвинителя ?
- Господин Нийл, искате ли да кажете нещо на зрителите ?
- Господин Ний , какво ще се случи с децата ви ако ви признаят за виновен ?
Всички въпроси се забиваха като пирони в сърцето на Джей, но той мълчаливо понасяше страданията и продължаваше да върви...
Изреждаха се свидетелите на обвинението. Еди Ноулс успя да разобличи лъжливите показания на доста от тях, но изходът още не беше решен. Джей стоеше на скамейката и чувстваше, че няма да издържи дълго, часовете се нижеха бавно...Всички обиди и лъжи, които чуваше по свой адрес го нараняваха дълбоко. Чуваше крясъците на заблудените хора, които го мислеха за чудовище и осъзнаваше, че животът му беше съсипан в момента, когато го бяха обвинили. Знаше, че дори да го оправдаят, хората винаги щаха да странят от него, да му се подиграват и то за нещо, което не беше извършил. Никой не искаше да го разбере, хората предпочитаха да вярват на това, което им изнася. Вчерашните му приятели днес бяха врагове и искаха да го унищожат. С какво беше заслужил тази омраза, защо се отнасяха така с него ? Джей разсъждаваше над съдбата си, когато съдята извика името му.
- Джей Нийл, имате ли да кажете нещо в своя защита?
Джей се изправи с мъка ,а хилядите присъстващи в залата започнаха да си шушукат.
- След всички неща, които се казаха по мой адрес искам да помоля да намерите начин да чуете истината, преди да ми лепите етикет и да ме съдите. Не гледайте на мен като на престъпник, защото съм невинен. Единственото нещо, което искам е да се отнасят с мен като с човешко същество. През целия си живот се опитвах да помагам на хилядите хора по света да живеят един по-щастли. Не съм виновен по тези обвинения, но ако съм виновен за нещо, то е че давах всичко, което имах, всичко ,което можех, за да помагам на децата по света. Когато успеех да извърша някое добро дело се чувствах пълноценен, радвах се ,че те имат детството, което ми липсваше. Моите деца са всичко за мен – ако не бяха те щях доброволно да вляза в затвора, въпреки, че не съм извършил нищо, от това в което ме обвиняват. В живота си винаги съм се справял сам с трудностите – семейството ми беше много бедно, а когато аз постигнах мечтата си – всеки ден чувах лъжи, които ме нараняваха. Свикнах с тях, свикнах с хорските клюки, свикнах с болката, но винаги се опитвах да бъда по-добър, да им прощавам.Всеки ден беше нова битка и с всеки изминал ден се чувствах все по-самотен...Единстената радост в живота ми са моите деца, заради тях живея, въпреки, че отдавна съм се уморил от този живот. Аз съм невинен по всички обвинения и единствената ми надежда е ,че справедливостта наистина съществува и ,че днес ще мога да се прибера при децата си... – Джей Нийл се свлече на стола и зарови глава в ръцете си. Възцари се дълбоко мълчание, а съдиите се оттегриха, за да вземат решението.
Когато съдията отново влезе в стаята всички се изправиха. Еди Ноулс крепеше с ръката с Джей, който едва се стоеше на краката си.
- След кратко съвещание, Съдът обявява Джей Нийл за невинен по всикчи обвинения.
Джей стоеше неподвижен и сякаш не разбираше какво се случва. Погледът му изглеждаше празен... Когато тръгна да излиза стотици камери и обективи се насочиха към лицето му, а той едва си пробиваше път да върви.Всичко беше без значение – беше невинен ,но не и свободен.Целият процес бе дълбоко запечатат в душата му и не можеше да бъде изтрит.Сега отиваше обратно у дома – при децата си .Той се усмихна при мисълта ,че ще ги види и прегърне отново и се качи в колата си.

Днес написах това стихотворение. Не е нищо особено или дълбоко смислено, само за забавление става. Прекалено много въздишах по снимките на любимия ми актьор Джони Деп и се вдъхнових.Става въпрос за "Карибски пирати". Просто нямам търпение за четвъртата част на филма..


В непознати води

От Карибите пират пристига
и от кораба си тайно ми намига.
Черните платна с черепа се веят,
моряците задружно „Йо-хо-хо” си пеят.
Капитанът дава знак за спускане на котва
и бавно слиза с котешка походка.
Познат с ексцентричното си облекло и брада на плитки,
той водил е в морето много битки.
Но гледам го сега клатушка се насам-натам
и мисля си – „Той явно е пиян.”
Със залитане и характерни маниери
минава той през всички бариери.
„Джак, Джак... С ром ли се натряска пак?”
Питам го с усмивка, той ми отвръща –
„Май прекалих с питието,
но ми е простено – аз съм човек на морето.
Дори ти нося няколко ромови бутилки,
гарнирани със стопроцентови текилки.
Нали го знаеш Джак –
щедър е кат никой друг пират!
Пътувах аз с мо`йта „Черна Перла” за разходка
и за да си купя нова лодка.
Но при теб какво става? Как върви?
Имаш ли нужда от пари?
Вчера открих ново съкровище,
скрито в търбуха на едно морско чудовище.
Голям пир настана, голяма веселба,
с кокосов орех за малко да си счупя зъба.
Страшни приключения преживях аз,
дори Уил Търнър за малко изпадна в несвяст.
С него сме вечна дружинка –
не само по ром, но и по сланинка.
Елизабет косите си на палубата си вее
и с моряците пиратски песни пее.
Но бързам! Чакат ме нови дела-
трябва да плячкосам стотици села.
А сега – сбогом! И капитан Джак Спароу помни,
ще се видим с теб отново в непознати води!

Хахахахах, ааа не, това ми хареса!! xD "Но гледам го сега клатушка се насам-натам
и мисля си – „Той явно е пиян.” Хехе, ако имаш още такива, пускай ги насам - много е свежарско това... ^^

Е, жестоко е, супер.Страшно се смях докато го четох. Много ми харесва.

Благодаря ви, радвам се, че ви е харесало (hug) ! Но Джак наистина прекалява с пиенето, нямаше как да не го отбележа ... Мисля скоро да напиша нещо само за Джони Деп. И за Адам съм мислила, ама да видим кога ще ме тресне пак музата

Glampire написа:Благодаря ви, радвам се, че ви е харесало (hug) ! Но Джак наистина прекалява с пиенето, нямаше как да не го отбележа ... Мисля скоро да напиша нещо само за Джони Деп. И за Адам съм мислила, ама да видим кога ще ме тресне пак музата

Много ама много си талантлива дано ни зарадваш в скоро време с нещо ново и нещичко за Адамчо

Благодаря ти (hug) ! Сега съм започнала едно стихотворение за Суини Тод, надявам се до утре да е готово.

Готова съм със Суини Тод. Краят е претупан, за което се извинявам, но просто се получи твърде дълго и трябваше да се спра. По принцип мразя кървища,ужаси и гадости, но този филм ме впечатли по някаква причина (хмм, Джони Деп). Честно казано като прочетох резюмето бях на път да се откажа да го гледам. Много извратена история е... На места си закривах очите с ръце, просто не понасям толкова насилствени сцени. Като изключим тоновете червена боя, които са отишли за филма останах много доволна, още повече, че не обичам такъв тип филми. Какво да се прави - ирония на съдбата . Хелена Бонъм Картър и Джони бяха перфектни в главните роли, а Тим Бъртън както винага е успял да предаде зловещата обстановка по най-добрия начин. Заслужава си да се гледа заради 3 неща-
1. Джони Деп
2. Филмът е мюзикъл и ми беше любопитно да чуя как пее Джони - е, страшен е!
3. Джони печели Златен Глобус за най-добър злодей.
Понеже сигурно много хора не са го гледали ще разкажа набързо сюжета - Главният герой се завръща в родината си, за да отмъсти на съдия Търпин, който го е разделил от семейството му. Сега заедно с мадам Ловет, той убива всички, които са му причинили зло с бръснача си, а тя прави кексчета от тях.

Господарите от Флийт Стрийт

Във времена на глад и немотия,
когато Лондон бе затънал в мръсотия
на уличка в далечните покрайнини
причудливата мадам Ловет се настани.
Самата тя се имаше за кулинарка
и винаги похапваше си с мярка.
В тази къща грозна и неприветлива
дори и тя изглеждаше красива.
Скоро магазин за кексчета отвори,
но бързо принудена бе да го затвори.
Сладкишите и бяха гадни без съмнение
всеки подминаваше я с презрение.
Веднъж полегнала бе тя на сянка
и сладко се унасяше в дрямка,
когато изведнъж чу стъпки глухи,
идващи от стаята с кексчетата сухи.
След миг вратата с гръм и трясък се отвори
и странен мъж внезапно проговори:
„Разбрах, че казваш се мадам Ловет,
при тебе идвам в този град проклет.
Прекарах 15 години в забвение,
но дойде часът за отмъщение.
От пътя дълъг ми премаля,
дай ми нещо да се подкрепя.”
„Заповядай кексче и гледай да поспиш,
че на какво си заприличал – я се виж!
Опитай от прочутите ми отвратителни сладкиши,
за които никой не иска да плаща бакшиши.
Не провървя сладкарската ми търговия,
на лондонския жител няма угодия!
Народът при друга милейди се тълпи,
това положение не може да се търпи!
От както провъря и с деликатесите с ядки
на улица няма вече котки сладки.
Но ти хапни си и не се бой!
Домът ми вече е и твой.”
Мъжът на масата се настани,
но види се – не му се услади.
И след миг на колебание
той проговори с нежелание :
„Преди време в този мрачен град
живееше честит бръснар богат.
Щастлив бе той със своята съпруга,
нямаше за него друга.
Отглеждаха с радост свой`та малка дъщеря,
а вечер наблюдаваха прекрасната заря.
Но на щастието им завидя един подлец –
съдия, наскоро останал вдовец,
Търпин се казваше той,
насила раздели младите с бой.
Заточи бръснаря далеч на юг,
всеки плашеше със своя юмрук.
А какво сполетя малката Джоана и милата съпруга –
и до днес аз тъна в заблуда! „
„О, Бенджамин Баркър! Нима това си ти?
Как можа такова нещастие да те сполети!
Жена ти от отрова силна пила ,
че Търпин с Джона разделил я насила.
Сега Джоана е заключена в тъмна стая.
Ах, направо иде ми да я окая!”
Бенджамин Баркър рязко масата ритна,
с глас гневен и безумен поглед викна :
„Бенджамин Баркър отдавна си замина!
От днес всеки Суини Тод ще проклина!
Това ще бъще името на отмъщението,
ще пратя всеки негодник в забвението!
Единствено ми трябват приятелите стари,
ще бъда най-жестокият от всички бръснари.
Ах, бързам бръсначите да ноточа,
острието им към всеки врат ще насоча!”
„О, мили! Каква прекрасна идея!
За това от дни и нощи копнея!
Ти ще кълцаш негодниците на парчета,
а аз от тях ще правя вкусни мезета.”
„Мадам Ловет! Ти си неотразима!
Ще бъдем с теб страшна комбина!”
Мадам Ловет със замах прозорецът отвори,
с пръст посочи и тихо заговори:
„Виж, този господин има много месце –
предполагам, че има вкусно сърце.”
„Не! На мен ми трябва съдията,
а не поредната мишка богата!
Не разбра ли? Търся аз отмъщение,
а не пиршество с богато угощение.”
„Така е, скъпи, но разбери –
времето за всички е пари.
Докато ти чакаш съдията,
аз клиентите ще готвя на салата.
От кексчета всеки гражданин ще иска да опита.
За рецепта всяка домакиня ще ме пита.
Ти, мили само наточи бръснача,
аз отивам да ти пратя косача.
От него дълго продукти за кекса ще има,
неговата сланина ще ти стане любима.
Всички ще идват при нас за закуска,
всеки апетитното кексче ще иска да схруска.”
И наистина сурово заигра бръснача,
поредният труп като обезглавена кокошка подскача.
Първоначално Суини искаше да отмъсти на съдията,
но жестокостта скоро завъртя му главата.
Не подбираше вече кой да мине под ножа,
бръснача забиваше силно във всяка кожа.
Под бръснарския стол направи капак,
жертвата убиваше и жадно чакаше пак.
Капакът буташе щом кръвта затече,
мазето се превърна в склад за човешко месце.
Кариерата на мадам Ловет провървя,
от хвалбите на хората тя страшно се възгордя.
До вчера всеки хулаше кексчета гнусни,
днес всеки ги намираше за вкусни.
Двамата се славеха с отлична репутазция,
никой не подозираше за моралната им деградация.
Един ден, когато Суини се готвеше за почивка,
на вратага се почука и бръснарят отвори с усмивка.
Пред него се изправи смъртният му враг,
който ако знаеше какво го чака би си тръгнал с бяг.
На стола бързо той се настани,
Суини със злорадство гледаше го отстрани.
„Идвам при вас, защото брадата ми е нетърпима!
От нея се отвращава мойта Джоана любима.
Вчера предложих и брак, но уви!
С тази чест тя не иска да ме удостои.
За това реших, че в брадата е проблема,
Ах, после ще ме намажете ли с мехлема?
Чувствителна е мойта кожа и става на пъпки,
които личат така както панталон на кръпки!”
„Ще получите най-гладкото бръснене, не берете грижа!
Ще подстрижа отлично брадата ви рижа.”
Бързо Суини за работа се залови,
след дълго чакане най-сетне съдията умъртви.
Молеше се подлецът да гори в ада,
представяше си го сервиран за обяда.
Въпреки това Суини продължи със своето клане,
сякаш убиваше за Коледа свине.
Мадам Ловет бе повече от щастлива,
днес след ден на всеки кексче сервира.
Всичко вървеше по масло (месо е по-точно) и мед,
но изведнъж Суини стана страшно черноглед.
Забеляза, че тайно следи го жена,
реши да не я щади за храна.
Сигурно тя знаеше за неговите тъмни дела
и може би го грозеше беда.
Решението бе взето – тя ще мине под ножа,
няма да пощади той нейната кожа.
Издебна момента и бързо я уби,
но щом я огледа от себе си се ужаси.
Та това беше неговата мила съпруга!
Да! Тя беше, никоя друга!
Бързо осъзна измамата на мадам Ловет,
реши да я убие на вечерния банкет.
Тъй и стана, Суини не се поколеба –
в пещта я бутна на мига.
Остана сам в своята тъга,
никога вече за него не ще изгрее дъга.
Докато над трупа на жена си плачеше безутешно,
Едно малко момче закла го успешно.
То бе свидетел на всичките му престъпления,
затова му тегли ножа без угризения.
Тук завършва нашата страшна история,
а за Джоана вие градете теория.

Ааа, суууупер!! Страшно много го обичам тоя филм - "Суийни Тод"!!! А това, което си сътворила е много интересно, много лесно се чете и общо взето покрива една голяма част от филма!! Браво! "...поредният труп като обезглавена кокошка подскача." - това направо ме уби!! Черен хумор...

С кокошката прекалих, признавам Иначе и аз много харесвам този филм, Sleepy Hollow също! Абе филмите с Бъртън и Джони са велики!

Това за Еди Ноулс беше страхотно сякаш четох някаква криминална книга , и за джони ми хареса доста , ама Суини Тод верно ме шокира , и ,оооо чак от миналия септември е , искам да видя новите ти творения

Благодаря! Ама само не знам как не ти е писнало да ги четеш . Сега съм в творческа криза обаче. Започнала съм нещо като разказ, но още не е довършено.

Ами ще чакам как ще ми писне , някой ден от теб може да излезе втора Агата Кристи , и Адам лично от теб ще ти иска автограф ( е тука малко се олях ама нищо )

А, Агата Кристи е много криминална , предпочитам да съм Оскар Уайлд - тогава Адам със сигурност ще ме хареса, все пак човекът е бил гей

Оле ти ме уби бе това с Джак Спароу не мога да спра да се смея велико е!! Браво!

Радвам се, че ти е харесало. В главата ми все се въртят някакви идеи за още стихоторения, но все си намирам оправдания и ме мързи да седна да пиша....